На теб учителю – поклон!
Почти като всички останали хора.
Почти нереални в този реален и делничен свят.
Времето не си прави труд да ги помни –
има толкава важни, толкова други неща.
А те отминават. Отчупват по залък
от вкусната пита, от щедрата пита на този живот.
Вяра раздават, а вяра ужасно им трябва.
Те сеят, а други ще жънат узрелия плод.
Натежали от мънички детски сърца и от радости –
мънички радости, радости с много горчилки.
Майките раждат. Майките хранят децата си.
А те им присаждат криле, за да литнат.
И когато децата пораснат и станат мъже,
револвера и ножа когато кръстосат за клетва,
те изваждат от скрина коприна, игла и конец
и знаме ушиват – какво са без знаме мъжете?
Почти като всички останали хора,
почти нереални в този реален и делничен свят –
отминават – неизвестни, но честни и горди
сред толкова важни, сред толкова други неща.
