За колектива

На теб учителю – поклон!   

Почти като всички останали хора.

Почти нереални в този реален и делничен свят. 

Времето не си прави труд да ги помни – 

има толкава важни, толкова други неща.

 

А те отминават. Отчупват по залък 

от вкусната пита, от щедрата пита на този живот. 

Вяра раздават, а вяра ужасно им трябва. 

Те сеят, а други ще жънат узрелия плод.

 

Натежали от мънички детски сърца и от радости – 

мънички радости, радости с много горчилки. 

Майките раждат. Майките хранят децата си. 

А те им присаждат криле, за да литнат.

 

И когато децата пораснат и станат мъже, 

револвера и ножа когато кръстосат за клетва, 

те изваждат от скрина коприна, игла и конец 

и знаме ушиват – какво са без знаме мъжете?

 

Почти като всички останали хора, 

почти нереални в този реален и делничен свят – 

отминават – неизвестни, но честни и горди 

сред толкова важни, сред толкова други неща.