ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ “ХРИСТО БОТЕВ”
130 ГОДИНИ ОГНИЩЕ НА ПРОСВЕТАТА
В ГРАД САПАРЕВА БАНЯ
Обръщайки поглед назад към културно-историческото минало на нашия народ, ние откриваме, че у българина има изключителна почит и уважение към училището, не само като просветна институция, свързана с образованието на младите, но като “свето” място, където се съхраняват ревностно народностните традиции, място където се съзижда българската душевност.
За българина училището е неговата памет, огнище, в което постоянно горят въглените на онова животворно чувство на сигурност, на съпричастност към нещо общо– българският дух.
Сапарева баня е град с богата история. Тя води началото си от антично селище, по-късно – град от римо-византийската епоха, възникнал в съседство със старо тракийско селище, римски лагер на помощни войски.
Средновековният град Германия от ІХ до ХІV век се е простирал на мястото на днешното селище, доказателство за което е оцелялата до наши дни кръстокуполна църква “Свети Никола”.
Съгласно Василиевата грамота Германия е седалище на епископ, подчинен на Велбъждския. През ХІІ век през града минава арабският географ Едризий, който описва в пътеписите си Германия като хубав град, заобиколен с лозя и плодородно поле.
Османската власт, наложила военно-феодалната система по българските земи през ХІV век, спира естественото развитие на селището. Много местности в района на Сапарева баня са свързани с разкази и легенди за борбите на местното население срещу чуждите потисници. Единственият начин народностният дух и самосъзнание да бъдат съхранени, да бъде запазен жив споменът за българскат държава, било образованието на хората чрез разкриване на училища към църквите или манастирите, т.нар. килийни училища.
Проследявайки пътя, извървян от нашето училище, откриваме писмени сведения, които ни отвеждат в средата на ХVІІІ век. На амвонната стена на черквата “Свети Никола” в с. Сапарево е записано: “Да се знае кога дойдува даскал от Дупница 1753 лето”. Този надпис е първото свидетелство за появата на килийно училище в района на Сапарева баня. До 40-те години на ХІХ век килийните училища са основни просветни средища, които макар и с религиозен дух на преподаване, безспорно изиграват решаваща роля за разпространението на българската книжовна традиция през епохата на османското владичество.
През епохата на Българското възраждане се появяват първите светски училища по българските земи, в които познанието за света се поставя на научна основа.
В статистическите сведения на училището в с. Баня (Сапарева баня) за учебната 1897-1989 година за начало на светско училище в това село се сочи 1869 г. Вероятно тази година се свързва с делото на учителя и свещеника Анаки Кръстев Дуков. Името на този свещеник се свързва с опит за създаване на революционен комитет в селото заедно с Васил Левски и още единадесет ученици от училището. Поради предателство, Анаки Дуков е арестуван и измъчван. Няколко дни след побоя той умира, а с неговата смърт приключва своята дейност и училището в селото.
Данни за съществуване на училище в селището има и от 1873 година. Доказателство за това е решение на митрополит Доситей и епархиалния съвет в град Самоков, от 18 март 1873 година, с което се откриват училища в много села от епархията, сред които е спомената и Сапарева баня. Независимо от намеренията на епархиалния съвет обаче, турските власти са закрили училището.
По спомени, предавани от поколение на поколение, и от бележки, открити по белите полета на стари черковни книги, използвани при обучението, се сочат имената на някои учители до Освобождението. Върху бялото поле на “Черковно светче”, открито от краеведа Васил Коритаров, намираме името на даскал Георги Бански от 1824 година. Името на Анаки Кръстев Дуков като учител и свещеник намираме в писмо на Самоковската митрополия, адресирано до него и открито от Васил Коритаров. Запазени са и имената на Михал Анакиев Кръстев, син на Анаки Дуков, също Васил Абаджията, учителствал и в Кюстендил през 1840/1841 година, Коте Коларски, Иван Мутавджийски, Михаил Петров Чучуганов и вероятно още много други, чиито имена времето е заличило.
С Освобождението на България през 1878 година се открива пътят за свободното развитие на народната просвета и образование.
В статистическо сведение за 1896 година на последната страница в раздела “Забележка”, точка първа е отразено, че в Сапарева баня е било открито българско смесено първоначално училище през учебната 1879-1880 година.
В същото статистическо сведение за учебната 1895-1896 година установяваме, че в българското смесено първоначално училище са обучавани в І – V клас включително 196 ученици, от които 70 жени.
Във връзка със стогодишнината от основаването на училището през 1980 година директорът Йордан Цупарски се обръща към Музея на Народното образование в град Габрово, за да бъдат потвърдени данните от историческото сведение за 1896 година. В писмо с изходящ номер 201 от 07 май 1980 година директорът на музея в град Габрово К. Т. Митев, потвърждава, че действително от учебната 1879/1880 година редовно функционира българско смесено пърноначално училище в с. Сапарева баня (с. Баня, с. Горна баня), от тази година започват и редовни учебни занятия.
В първото десетилетие след Освобождението град Сапарева баня се превръща в основно просветно средище за региона. С писмо на инспекцията от Кюстендилското учебно окръжие от 14 декември 1891 година се създава Участъков учителски съвет с център с. Баня (Сапарева баня), в който влизат Гюргево, Сапарево, Овчарци, Крайници, а след 1896 г. и Ресилово.
В Сапарева баня учителите от района провеждат своите събрания, съвещания, учителски съвети и конференции. Основен проблем за жителите на селището през годините става въпросът за сграда, в която да се провеждат учебните занятия. Първоначално биват използвани различни къщи, които били дарявани от собствениците за определено време, или изоставени имоти от турски чифликчии, напуснали района след Освободителната война през 1878 година. Непосредствено след 1878 година бива използавана турска къща, която се намирала на мястото на бившата сграда на кметството. За нуждите на училището е откупен имот, върху който е имало турска джамия. Между училищното настоятелство и собствениците на сградите се сключват ежегодни договори, които са отразени и в летописната книга на училището. От книгата, която започва да “отмерва” историята на училището в селището от 1897/1898 година, научаваме, че през 1907 година е правен опит за разкриване на първи прогимназиален клас, просъществувал само една година в къщата на семейство Ресиловски. Класът е открит отново през 1922 г., когато започва строителството на новата училищна сграда.
На 13 януари 1910 година за главен учител в Сапарева баня (с. Горна баня) е назначен Кръстьо Софрониев, който още в първите дни на своето учителстване търси пътища за решаване на въпроса със сградата на училището. По негова идея се създава първото в селището читалище, чиято сграда се използва едновременно и за училище. Кръстьо Софрониев и неговият колега Спас Марикин през 1911 година поставят проблема с училищната сграда пред Кюстендилското учебно окръжие. Избухването на Балканската война обаче прекъсва учебните занятия поради мобилизация на учителите.
След войните цялото население взема присърце делото, събират се пари, прави се комитет и на 11 октомври 1925 година тържествено е осветена новопостроената училищна сграда. От летописната книга научаваме, че сред поканените на тържеството са Негово Величество Цар Борис ІІІ, всички министри, Негово Високо Преосвещенство Софийският митрополит Стефан, много търговски фирми, Дупнишкият гарнизон, гражданството на Дупница и околните села. „Негово Величество Цар Борис ІІІ телеграфически изказа благопожеланията си” – се казва в летописната книга.
През 1930 година в град Сапарева баня, в същата учебна сграда, се открива двугодишно практическо зимно училище по селско стопанство с прием след завършено основно образование. То подготвя кадри за селското стопанство.
През 1956 година е открит гимназиален курс, който през 1958 година е трансформиран в Селскостопански техникум, а през 1968 година – в Средно професионално-техническо училище по селско стопанство с профил механизация в животновъдството.
СПТУ се преобразува през учебната 1977/1978 година в Единно средно политехническо училище с прием на две паралелки в ІХ клас. Директор на училището от тази година е Йордан Цупарски, завършил СУ “Климент Охридски”, специалност История. Заместник-директори през 80-те години на миналия век са Васил Коритаров, Манол Маноилов, Йордан Попов, Теменужка Костадинова, Борислав Спасов.
От 01 март 1993 година директор на училището е Анета Трайкова – с висше образование – Магистър, специалност Математика, Информатика и Информационни технологии, с присъдена V професионално- квалификационна степен.
През учебната 1994/1995 година училището се разделя на: Основно училище “Христо Ботев” и Средно професионално-техническо училище по Туризъм и лека промишленост “Алеко Константинов” с директор Александър Малинин, което понастоящем е вече Професионална гимназия по Туризъм и администрация.
От учебната 2008/2009 г. по решение на ОбС, гр. Сапарева баня и Заповед на Министъра на образованието и науката училищата от Община Сапарева баня – ОУ „Св. Климент Охридски”, с. Сапарево, ОУ „Христо Ботев”, гр. Сапарева баня, ОУ „Св. Кирил и Методий”, с. Овчаци и ОУ „Св. Иван Рилски”, с. Ресилово бяха обединени в едно средишно училище – ОУ „Христо Ботев”, гр. Сапарева баня.
През тази учебна 2009/2010 година Основно училище “Христо Ботев” чества 130-годишен юбилей от създаването му. В него се обучяват 392 ученици, под грижите на директор, помощник-директор, 27 учители и 8 възпитатели. Учителите и учениците имат самочувствието на носители на традиция, отстоявана 130 години. Училището се гордее с постижения и успехи на много поколения граждани на Сапарева баня.
Днес приключваме дейността по проекта „Традиции и новаторство в моето 130 – годишно училище” по модула „Ритуализация на училищния живот” от Националната програма „Училището – територия на учениците” с научна конференция и тържествен концерт и даваме началото на училищните дейности, посветени на годишнината, чието закриване ще бъде отбелязано на 14 юни 2010 година със Заключителна тържествена програма.
